Съвсем близо до нас, само на половин ден път на юг и се озоваваш на прекрасен плаж. По пътя около теб се простират навсякъде маслинови дървета или вечнозелени храсти.  Първият по-голям град след границата по пътя от Бургас е Александруполис или като още го наричат нашите баби и дядовци Дедеагач. Няколко часа път с кола или автобус и си в Кавала. Не може да не се разходиш по крайбрежната улица на този красив град и покрай виадукта, да се изкачиш на крепостта по кълдъръмените улички от където се открива чудесна гледка към залива. Имаш усещането,че градът е в краката ти.  От Кавала може да се качиш на ферибота за остров Тасос, но за острова има ферибот и от Керамоти, който според някои е доста по-удобен и бърз начин да се стигне до зеления остров. Само за 5-6 часа може да си на този прекрасен остров, да си се настанил на някои от плажовете и да се плацикаш във водата..

Още малко път и си в Солун. Разходката по крайбрежния булевард с Бялата кула е неизбежна част от пътуването до Солун. Но не може да не посетите църквата „Св. Димитър” – голяма, пищна ,много красива. Този светец се изобразява като войн, който пронизва с копие символът на злото. Интересното в случая е, че на една от иконите Свети Димитър е изобразен пронизвайки с копие цар Калоян. Православните гърци вярват, че именно Свети Димитър е спасил Солун, убивайки Калоян по време на обсадата през 1207г. А любителите на археологията ще бъдат впечатлени от катакомбите под самата църква.

Не са за пропускане заведенията по крайбрежието, където може да пиете едно хубаво кафе, да хапнете нещо сладко или пък да седнете и да се нахраните с хубава риба, а вечер да пиете едно узо. Тука само ще цитирам една реклама , която описва всичко това – „гърците са го измислили”.

От Солун една от възможностите е да се отправите на юго- запад. Има едно място, което впечатлява всеки и кара дъха ти да спре – манастирите на Метеора. Това са няколко по-големи и малки манастири кацнали на високото върху скалата. Пътят до там е тесен и се извива, като те кара да затаиш дъх от страх. Но когато се изкачиш на върха, знаеш че си е заслужавало. Уникални манастири, запазени до наши дни и съхранили толкова много тайни. А като си представиш, че до преди известно време достъпът до тях е бил само с въже… но пък именно за това са се запазили до наши дни. Ако имате възможност, останете вечерта в близкото градче, в подножието на скалите. Вечер манастирите се осветяват отдолу и гледката е приказна, като магия, неописуема емоция.

Пътувайки на юг минавате по край невероятно синьо море, зелинина, красота. Макар и по-продължително това пътуване, те отвежда разбира се до Атина, която ако си любител на историята трябва да посетиш. Да се разходиш пред Парламента, да погледаш смяната на караула със странните униформи и още по-странния ритуал – интересна смесица от стъпки наподобяващи танц и „маршируване”. Акрополът – е наистина впечатляващ, но от всичко най-силно впечатлява чувството на гордост на гърците от своята култура и история. Пирея, известна като пристанището на Атина напрактика и осигурява връзките с целия свят. 

Когато се каже Гърция, винаги си представям морето, и островите разбира се , защото какво е Гърция без своите многобройни острови. А усещането да си на остров, с техните бели къщи, слънце, цветя и няверятно синя вода ….

Санторини, Корфу, Закинтос …. райски оствори, които обаче все още не съм посетила.

Така, че островите ме очакват… може би един круиз, или пък почивка на някой от тях… предстои да разберем!